Ето как живеем...

Съврението ни е толкова натоварено. Трафик, шум, мърсотия, проблеми. Някой около вас постоянно се оплаква от мигрена или болки в ставите. И тези оплаквания са от все повече и повече млади хора. Огледайте се - всичко наоколо е тъй залисано в изкарването на пари и добиването на власт. Дори децките игри са някак различни - по-груби, по-механически. Тийнейджърите се самоубиват. Родителите твърде рано нализат в критическата възраст. Ставката е страшна. Хиляди проучвания ежедневно доказват само едно - този свят е вече непоносим за търпене. Стресът е в твърде високи нива. Ненормално високи. От какво ли вече не се страхуваме - от непознати номер, от тъмни улици, от хапчета, от телевизията с нейните постоянни реклами. Не можем една реклама да разгледаме спокойно, защото си мислим че нещо ще ни прецакат. От всичко се пазим, от всичко се крием. Не! Време е за промяна дами и господа! И тя ще започне не отвън, време е да променим душите си, да си спомним що е това нир и хармония, да се сетим за хилядите малки неща, които са ни карали да се усмихваме, да изискаме от затормозеното ни сърце, правото ни да мечтае.
Защото животът минава. По дяволите и минава бързо, а ние се пазим от дъжда, ние не си купуваме захарен памук на панаира, за да има пари за кафе и цигари. А докато живеем по този начин - слънцето се къпе в изгреви и залези, лятото си отива и през есенните килими от разноцветни листя тихо идва зимата, за да чака пролетните си кокичета. само в нас ги няма сезоните. Само ние сме застинали в някаква паническа поза, с окорени от ужас очи и разтроено сърцебиене, чакайки напрегнато какво лошо има да се случва, какво искат от нас, какво ще ни излъжат пак и колко ще боли.

За грешките

Понякога грешим, Господи как само грешим. Но ето - отминаваме виновни, продължаваме, времето изтрива спомена и очиства съвестта, а след няколко пресечки по-нагорени чака следващата грешка. Да! Бъркаме, понякога непоправимо. Счупваме и скъсваме неща, които осъзнаваме колко всъщност са ни били необходими именно в тяхната цялост и завършеност. Ала те не селепят, не се закърпват. А малките парченца остават да убиват на душата ни и често плачем, ако се забият малко по-дълбоко.
За други обаче има лепило. Има конец и игла. Има начин да се върнем и да ги направим цели. Можем да поправяме грешките си, повечето всъщност са поправими. Ала ние сме твърде горди, глупави или наранени, за да го сторим. Разчитаме времето да оправи нещата. И то ги оправя до известна степен, онази, в която вече не помним какво е трябвало да направим, за да оправим грешката си и си казваме - о, това нямаше как да стане, беше неизбежно, безвъзвратно разбито, просто нямаше как, не че ми е липсвало желание.
И така ден след ден, ние трупаме в душата си малки вини, малки загуби. И след време започваме да се усещаме смачкани и жалки, без да знаем защо е така.
Господ е дал нещо много хубаво на хората - свободна воля. Волята да решаваме сами как да постъпим, какви да бъдем, какво да говорим. Направили сме грешка - добре, случва се. Оттук насетне имаме избор - продължаваме, правейки се, че не усещаме и грам вина или се връщаме и оправяме нещата, докато още знаем как да го сторим.
Вторият избор е изборът на щастливия човек, на свободния човек, на истински заинтересования от себе си човек, който знае какво иска и какво не от този свят.

ИЗБОРЪТ

Можем да бъдем безлични. Да вървим из пътеките на света без да се замисляме за минаващото покрай нас време, задушавайки се в мъглите. Да завиждаме на птиците, но никога да не съберем смелост да бъдем като тях. Да мразим това, че не правим нищо с живота си, но никога да не наберем инерция за промяна. Да виждаме сивото наоколо, но никога да не успеем да си изградим защита срещу проникването му в душите ни.




Можем да бъдем сладки и мили, да дремем, сънувайки розово и да позволяваме на всеки ни гали по коремчетата. Да бъдем добри и отзивчиви и винаги да правим добро и да говорим красиво.






Можем да бъдем зверове. Да нападаме хищно и противници и съюзници, за да задоволим глада си. Да бъдем жестоки и мразени, да не срещаме никъде подкрепа, защото не я търсим. Да живеем в свят, в който цари едно единствено правило: "Печели по-силният!". Да гледаме винаги да сме победители, без да забелязваме колко красиви цветя са останали да лежат мъртви след нас.

Можем да живеем в своя малък Ад, който години наред създаваме и все се оплакваме, че ни тежи, а всъщност сме щастливи именно там, където хората ни съжаляват и се опитват да повдигнат настроението ни. Защото е по-лесно да имитираме злоба и разочарование, отколкото да признаем, че просто искаме да бъдем - ЩАСТЛИВИ и ОБИЧАНИ!

Защото е по-безболезнено да си кажеш: Аз не мога да обичам и да бъда обичан! Защото е по-безопасно да излезеш с чадър под дъжда, нали?!

О, за бога, пробвайте да се измокрите!

Ние можем да бъдем, каквито ни се прииска. Никой няма право да ни съди и наказва за избора ни. Можем да изберем как да ни виждат другите, как да ни възприемат. Ние можем всичко. Но нека не забравяме нещо много важно:

Единственият съдник, който ще има правото да ни каже това не е допустимо, това е гршно, това е престъпление, сме самите ние. А ние даваме най-тежките присъди.

Изводът ли? Толкова е простичко.

Говори, прави и търси онова, което те прави щастлив! Бъди там, където ще се чувстваш добре и удобно. НИКОГА не бъди нещо, което знаеш, че ще се хареса на околните! Никога не върши или казвай неща, за които знаеш реакцията на света и си готов за нея. Остави се да бъдеш изненадан! И най-сетне изживей този живот, за бога! Какво чакаш?

Най - сетне отидох до фотостудиото и извадих тези две снимки. Това сме аз и моята кръщелница Ванеса (да е жива и здрава). Снимката е направена на 1 юни 2008г. Качвам я тук, за да мога всеки път, когато ми стане тъжно, да я отворя и поглеждайки засмяното лицее на това дете, да почуствам и аз отново 1 юни. Да усетя, че мога да върна времето, когато едни нови панталонки, можеха да ме накарат да подскачам от радост и да раздавам импулсивни целувки на тези, които обичам...

Град на гълъби

Този град не е обикновен. В локвите из улиците спят звезди, зад всеки ъгъл наднича любопитна котка, от прозорците на къщите се разнася музика, небето е всякога светло, денят винаги усмихнат, а нощта - вълшебна. Тук можеш да бъдеш, какъвто си поискаш, да бъдеш себе си, да бъдеш някой друг, да си измислиш и образ, и име. Намираш бързо и лесно приятели, които винаги са готови да излекуват болката ти, да успокоят душата ти, да помечтаят и поскърбят с теб. Тук няма безработни, всички са заети да градят душите си, да копаят основите на един нов свят. Тук не можеш да бъдеш самотен ако и да се случи да останеш сам, защото вятърът ще ти разказва забавни истории, а котките ще се галят в краката ти и в блестящите им очи ще намериш отговори на много свои въпроси. В този град няма гладни, защото всички се хранят с надежди и вяра. Скоро ще разбереш, че няма по-истинска храна от тази. Само остани за малко, мини под сенките на буките, поиграй си с Малкият принц, който че чака в парка, седни да си побъбриш с птиците, които през цялото време ще летят над неб и ще украсяват небосклона с вълшебните си песни. Отбий се морен в ханчето, където е най-вкусното кафе, защото е сварено под усмивка. Седни на някой камък и почуствай животворната сила, която ще се влее в жилите ти. Отиди до улицата, където сивото се оцветява и ще вземеш малко цвят за из път. За малко остани, като драг гост и се опитай да забравиш всичко, което някога си чул, прочел, видял, познал. Единственото важно тук е да изпуснеш напрежението от дробовете си и да бъдеш такъв, какъвто ти подсказва сърцето. Сещаш ли се - онова досадно нещо, което думка в гърдите ти. Остави се да те води сърцето ти и ще откриеш в Градът на гълъбите - себе си....