Ето как живеем...

Съврението ни е толкова натоварено. Трафик, шум, мърсотия, проблеми. Някой около вас постоянно се оплаква от мигрена или болки в ставите. И тези оплаквания са от все повече и повече млади хора. Огледайте се - всичко наоколо е тъй залисано в изкарването на пари и добиването на власт. Дори децките игри са някак различни - по-груби, по-механически. Тийнейджърите се самоубиват. Родителите твърде рано нализат в критическата възраст. Ставката е страшна. Хиляди проучвания ежедневно доказват само едно - този свят е вече непоносим за търпене. Стресът е в твърде високи нива. Ненормално високи. От какво ли вече не се страхуваме - от непознати номер, от тъмни улици, от хапчета, от телевизията с нейните постоянни реклами. Не можем една реклама да разгледаме спокойно, защото си мислим че нещо ще ни прецакат. От всичко се пазим, от всичко се крием. Не! Време е за промяна дами и господа! И тя ще започне не отвън, време е да променим душите си, да си спомним що е това нир и хармония, да се сетим за хилядите малки неща, които са ни карали да се усмихваме, да изискаме от затормозеното ни сърце, правото ни да мечтае.
Защото животът минава. По дяволите и минава бързо, а ние се пазим от дъжда, ние не си купуваме захарен памук на панаира, за да има пари за кафе и цигари. А докато живеем по този начин - слънцето се къпе в изгреви и залези, лятото си отива и през есенните килими от разноцветни листя тихо идва зимата, за да чака пролетните си кокичета. само в нас ги няма сезоните. Само ние сме застинали в някаква паническа поза, с окорени от ужас очи и разтроено сърцебиене, чакайки напрегнато какво лошо има да се случва, какво искат от нас, какво ще ни излъжат пак и колко ще боли.